За произхода на българското кисело мляко няма много писмени документи, но наличните дават основание да се приеме, че то е продукт, различен от съществуващите видове кисели млека в различните части на земята. Още Херодот е написал, че „ овчето кисело мляко е дар от траките”. Селекционирането на специфичната микрофлора за подквасването му е протичала в продължение на векове.

Българското кисело мляко се е наложило като храна на много други народи, заемащи грамадна географска площ, и то предимно в страни където българинът е царувал и робувал.

В Западна Европа киселото мляко става известно благодарение на френския крал Франсоа I(1515 -1547). Кралят страдал от тежка и нелечима диария. Той помолил за помощ своя съюзник османския султан Сюлейман Великолепни. Той му изпраща лекар, който дошъл в Париж със стадо овце около 40 глави, от млякото на които подквасвал кисело мляко изключително за храна и лек на краля. За кратко време кралят бил напълно излекуван. Това е първото отбелязано съобщение за лечебните свойства на българското кисело мляко. В знак на благодарност френският крал разпространил информацията из Европа за храната, която успяла да го излекува.

Редица заболявания – като остро възпаление на стомаха, гастроинтестинални инфекции, запек, болест на Кроун, улцерозен колит, хранителни алергии, рак и много други болести, започват поради възникнал по различни причини дисбаланс на вътрешната микробна флора на човека и свързаната с нея имунобиологична реактивност. Конкретно, за разпространяване на раковите заболявания на храносмилателната система се знае, че съществено влияние оказва засилената през последните десетилетия консумация на животински мазнини, белтъчини и рафинирани захари. Постъпили в храносмилателния тракт в повишено количество, те дават възможност на чревната микробна флора (анаеробни клостридии, еубактерии и др.) да образува от тях ендогенни канцерогени.Рафинираните захари също допринасят, като се подлагат на гнилостна ферментация в дебелото черво и участват в ендогенната биосинтеза на канцерогените .

Повишеният интерес към млечнокиселите бактерии, млечнокиселите, млечни храни и пробиотици и въобще хранителни добавки в световен мащаб доведе до нарастването на продажбите на тези продукти във всички развити страни. Полезните им ефекти върху здравето, профилактичният ефект при различни заболявания и по-бързото оздравяване при боледуване ги прави неотменна част от начина на хранене и живот при съвременния човек. Все повече те намират приложение в животновъдството, пчеларството и др., измествайки антибиотиците и останалите химически средства.

Когато човек консумира българско кисело мляко, свързаната млечна киселина се освобождава в стомаха и червата. Тя потиска всички вредни микроби и помага за развитието на полезните. Скоро млечната киселина се изчерпва. Тогава млечнокиселите пръчици Lb. bulgaricus, чийто растеж е бил забавен от неактивната млечна киселина, започват да се развиват. Освен млечна киселина те произвеждат още много биологично активни вещества, които не се натрупват, а веднага започват да действат. Lb. bulgaricus продължават да се развиват в червата 10–25 дни след последната консумация на българско кисело мляко.

Затова този продукт полчи най-високата защита в Европа и това е ЗАЩИТЕНО НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРЛОИЗХОД!