През 2014 г. Тодор Иванов трансформира бивше ТКЗС в с. Боровица, близо до родния си град Белоградчик, в кравеферма.В началото на 2019 г. "Боровица" посреща първите си крави и започва да произвежда млечни продукти. Тази идея осъществява чрез европейски програми 4.1 "Инвестиции в земеделските стопанства" и 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти". Процесът на модернизация на стопанството е труден и дълъг и продължава с години. Изграждането на кравефермата "Боровица" струва 3.6 млн. лв., 70% от които финансира ЕС. Мандрата изисква ресурс 2.2 млн. лв., половината от които се покриват с европейски средства. Предприятието разполага и със солари, които се използват, за да покрият част от потреблението му.
Първите сто крави пристигат от Чехия през 2016г. Семейството няма опит, но има подход и ето какво разказва Иванов: "Когато започнахме, имахме подбран екип от приятели и познати и ветеринарен лекар, които да отговарят за процесите във фермата. Но един по един те започнаха да се отказват. Имахме нужда от кадри за почти всяка позиция. Работехме на принципа проба-грешка. Европейските помощи определено помагат за изграждането на земеделско стопанство, но бизнесът изисква огромен ресурс от личен капитал“. Кредитът собствениците на „Боровица“ ще изплащат до 2032 г. Намирането на кадри се оказва предизвикателство, затова през последните месеци фирмата си сътрудничи с агенция и наема 2 семейства от Киргизстан. "Работят при същите условия, като един български работник, но имаме сигурност, че утре няма да си тръгнат просто така. Като работодател правиш голяма инвестиция, имаш кредити, опитваш се да налагаш някаква визия, някакво качество и изведнъж зависиш от работник, който си тръгва както и когато си поиска", коментира проблема с работната ръка Тодор Иванов.
В мандрата и фермата на фирма "Боровица" днес работят общо 20 души - 8 във фермата, където се отглеждат животните, и 12 в мандрата, където се произвеждат млечните продукти. "Има един ветеринарен лекар, двама доячи, няколко жени, които се грижат за подрастващите ни телета, както и трактористи, които отговарят за храната на животните. В мандрата имаме технолог, майстори на кисело мляко, кашкавал и сирена.", описва длъжностите Тодор Иванов.
Какво означава фермерско мляко?
Много марки слагат думата "фермерско" на своето кисело мляко, но малко хора знаят какво означава то да е такова, а именно да е с естествена масленост. "Нашето фермерско мляко идва от кравата и не се стандартизира, не сваляме маслеността му до 2.5 или 3%, а го оставяме така, както сме го издоили от нашите крави - не по-ниска от 4.5%", обяснява Иванов. Въпреки фермерските продукти цените на "Боровица" са стандартни за българския пазар - килограм сирене струва 17 лв., а ръчният кашкавал излиза около 23 лв. на килограм.
В кравефермата една крава дава мляко по два пъти на ден, количество от над 35 - литра, което на месец означава преработка на над 90 тона мляко. "В България има стотици мандри, които преработват над 100 тона дневно. При по-добра организация и продажби нашият максимален капацитет би могъл да достигне до 8 тона дневно, или двойно на сегашната продукция", сравнява мениджърът на "Боровица". Кравите всеки ден искат да ядят, а за евросредства се чака дълго и сумите не се индексират спрямо покачващите се разходи. "Проблемът не е дали ще те одобрят или не. А че чакаш отговор 2 години и трябва да спреш растежа и развитието на фермата си, а после се оказва, че парите дори не ти стигат", смята Иванов.
Дистрибуцията и продажбите
Най-труден процес за млечните продукти с марка „Боровица се оказва търговията. "Ако започнеш с млечна марка днес, или както ние направихме преди 4 години, вече е много по-трудно, отколкото преди десетилетие. Конкуренцията е огромна, има много марки и не е лесно да развиеш бранда си. Още по-голям е проблемът с обемите. Не можем да се мерим с мандра, която е 10 или 100 пъти по-голяма от нас", обяснява процеса той. През 2019 г. "Боровица" започва продажби, чрез дистрибутори, в района на Видин, Враца и Монтана, а на места и в малки магазини в столицата. "Участвахме по много фермерски пазари и изложения, за да започнат да ни разпознават по магазините, а по-късно и стартирахме партньорство с "Фантастико", където вече се предлагаме в 7 техни обекта", разказва Иванов.
Добър начин за позициониране на пазара се оказват експериментите им с вкусовете на потребителите. "Когато участвахме по изложения и пазари, забелязахме, че масово хората искат да купят нещо, което не са опитвали досега. И ако то им хареса, при следващото посещение си взимат базовите продукти, обикновено сирене или кисело мляко например", разказва Иванов, докато изрежда 15 продукта, които мандрата произвежда в момента, сред които по-нестандартните предложения включват пикантно сирене, кашкавал с манатарки, кашкавал с бъз или боровинка и такъв с орехи. Млечните продукти с марка „Боровица“ продават в три магазина на марката, един в село Боровица, за да може туристите връщайки се от Белоградчишките скали, да си купят и два в столицата, а също и във вериги и по-малки магазини. "От февруари работим с голям дистрибутор, който ни помага в търговското направление, а през други дистрибутори имаме сделки и извън местния пазар, но извън страната е изключително трудно да пробиеш", твърди Иванов.
Бъдещето и развитието
"Наша цел оттук нататък е продуктите ни да все по-разпознаваеми и всяка година да имаме еднакъв ръст", казва собственикът на марката. За да го постигнат, от "Боровица" планират да увеличат капацитета си с поне още 40 крави в следващите две години, съответно и производството, а защо не и асортимента от продукти. "Имаме идея за кашкавал с шафран, но на този етап мандрата е проектирана за около 7 продукта, а ние правим 15. Всеки нов продукт изисква машинно оборудване, склад и най-вече човешки ресурс", добавя той.
Тодор Иванов е умерен оптимист, не очаква да възвърне инвестицията си в близкото бъдеще. Но добър знак е, че оперативно бизнесът е на печалба и расте всяка година. През 2022 г. дружеството "Боровица" отчита приходи в размер на 1.4 млн. лв., а година по-рано, през 2021 г., те са 1.1 млн. лв.
