Истинските млечни продукти държат само 40% от пазара, твърдят собственици на мандри
На специална пресконференция фирми от млекопреработвателния бранш поискаха забрана за влагане на растителни мазнини в продукти, обявявани като "млечни". Учстниците в пресконференцията заявиха пред медиите, че настояват контролът от компетентните органи да се извършва в търговската мрежа, а не само в предприятията, където е възможно да се скрие нещо от проверяващите.
Позицията на председателя на АМБ
От името на Асоциацията на млекопреработвателите председателят на УС изрази мнение, че заради нелоялните фирми, които влагат растителни мазнини и не ги обявяват на етикета страдат лоялните фирми от бранша. АМБ подкрепя искането на фермерите, защато и млекопроизводители и млекопреработватели са в една лодка, млечните продукти да се правят само от мляко, а имитиращите продукти от палмово масло да се разграничат от чисто млечните, като контролът в търговската мрежа бъде сериозно завишен. Зоров обяви, че в края на миналата година е получен доклад в БАБХ за неефективен и качествен контрол на суровото мляко. Фермерите също трябва да поемат своята отговорност и да направят необходимите действия, за да подобрят качеството на суровината. Сурово мляко влиза у нас от европейските страни, но то не винаги е с добро качество, а контрол не се прави , защото са вътрешнообщностни доставки, сподели още Зоров. Той каза още, че контролът и качеството както на суровината , така и на произведената продукция у нас са били на по-високо ниво преди 1990 г.С влизането ни в ЕС и европейските нормативи дадоха възможнсот за влошени показатели. Технологиите за производство на продукти от растителни мазнини и други сурогати на млякото влязоха от Европейските страни и не трябва да се смята, че европейското изискване е най-доброто. Традиционните технологии за производство на български млечни продукти трябва да се спазват, ако искаме да ги запазим за поколенията, заяви още Зоров.
Пресконференцията бе инициирана от Симеон Присадашки от фирма „Жоси", заради излизащият в медийното пространство „черен списък „ на млекопреработвателни предприятия. Част от тези фирми, заяви Присадашки, включително и моята работят със сурово мляко, произведено от български фермери. С този списък умишлено се компромети рат мандри, които спазват стандартите за качество, работят изцяло само с мляко и държат на високия си имидж след потребителите.
Становище на инициираната пресконференция изразиха Симеон Присадашки, собственик на фирма "Жоси", Иван Грънчаров, кмет на Луковит и Камелия Велкова, изпълнителен директор на карловската мандра "ЕмДжей Дериз". Някои от тези мандри са сигнализирали прокуратурата, която ще разследва първоизточниците за появата на тези черни списъци, защото това е скрита форма за нелоялна конкуренция в бранша.
Проблемът с имитиращите продукти виси със страшна сила от 5-6 години, когато заради ниската покупателна способност на българина някои преработватели започнаха да влагат растителни мазнини.
Растящ пазар на имитиращи продукти
Десет фирми произвеждат 60% от продуктите с растителни мазнини в страната. Млечните продукти държат само 40% от пазара, като делът на имитиращите расте, заяви Иван Грънчаров, собственик на "Абламилк" - Луковит. Това е така, защото населението е с нисък социален статус и неплатежоспособно, няма разяснителни камании. Хората не са наясно, че дават парите си за вода, а ако отделят с 50 ст. повече за истински млечен продукт, няма да дават пари за лекарства
Нашата асоциация отдавна е изразила своето отрицателно становище към растителните добавки, защото те са като акордеон, който може да се разтяга. Подкрепяме искането на животновъдите млечните продукти да се правят само от мляко без растителни мазнини. Заради имитиращите продукти страдат фирмите, които никога не са работили с растителни мазнини", обобщи ситуацията Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите. По думите му европейското законодателство разрешава влагането на растителни мазнини, но въпреки това асоциацията застава зад искането за тяхната забрана в сектора. "Ние не сме измислили тези технологии, те дойдоха от ЕС. Но или казваме, че сме от едната страна на барикадата, или този бранш не го чака добро бъдеще", заяви Зоров.
От една година НАП е поставил млякото и млечните продукти в списъка с рискови продукти, върху които има засилен контрол, направено е много, но явно не е достатъчно, смятат преработвателите. "Всички, които са нарушили законите и влагат растителни мазнини, без да ги обозначат, и наричайки ги сирене или кашкавал, трябва да понесат много сериозни санкции и дори да бъдат затворени. Основното, което трябва да се разбере, е, че контролните органи могат да решат проблема с имитиращите продукти", заяви Димитър Зоров. И даде пример: "Преди 10 години предприятие в Гърция беше глобено с 5 млн. евро заради влагане на необявени растителни мазнини."
Симеон Присадашки обаче е на мнение, че не мандрите трябва да обявяват нарушителите на пазара, а държавната администрация, защото законодателно тя има отговорност да следи за неспазването на стандартите.
Европейското законодателство обаче не забранява в млечните продукти да се влагат растителни мазнини и това развързва ръцете на нарушителите, коментираха още бизнесмените.
От пресцентъра на Агенцията по безопасност на храните уточниха , че в целия ЕС влагането на растителни мазнини е разрешено и ако те бъдат забранени в страната, това ще постави в неравностойно положение българските фирми. Те припомнят, че специална наредба задължава търговските вериги и магазини на щандовете млечните продукти да бъдат поставени на отделни места от имитиращите, които пък трябва да бъдат обозначени като съдържащи растителни мазнини. От направените над 40 проби от търговската мрежа през миналата година БАБХ е установила осем несъответствия.
Срещу фалшивия списък в медиите
"В продължение на повече от шест месеца периодично в някои медии излиза т.нар. черен списък с имена на компании, които "тровят хората, продавайки им млечни продукти с растителни мазнини". Доскоро не обръщахме внимание на това, но тези твърдения вече започват да пречат на работата ни. Във фирмения ни сайт се появиха въпроси "Вярно ли е" и "Как може да ни лъжете"сподели Симеон Присадашки. Никога не сме продавали сирене и кашкавал с растителни мазнини или с други добавки, които не отговарят на изисканията за млечен продукт. Правени са ни десетки проверки и не е установено каквото и да е несъответствие. Ако някой има доказателства за противното, нека се изправи очи в очи с мен. Ние сме на пазара само от 22 години, но имаме име и искаме да го защитим", заяви Симеон Присадашки, собственик на фирма "Жоси".
"Нашата фирма също е една от потърпевшите след включването й в "черния списък", съобщи Иван Грънчаров. По думите му прокуратурата в Ловеч се е самосезирала след публикациите и съвместно с НАП и Агенцията по храните извършила проверка на "Абламилк". "Не бяха установени нарушения, ние използваме 30% процента собствено мляко, а останалото купуваме от съседни ферми. На свой ред обаче ние заедно с фирма "Кондов екопродукция" сме сезирали прокуратурата да провери кой има интерес от разпространението на такива списъци", посочи Грънчаров.
"Изнасяме 90% от произведеното и подлежим на пряк и много сериозен контрол във всички страни в ЕС. Нашето присъствие в такъв списък е неправомерно. От тези спекулации страдат браншът и тези като нас, които работят по закона и правилата", каза Камелия Велкова, управител на фирма "Ем Джей Дериз" - Карлово.
Според Димитър Зоров "не е сериозно министърът да казва, че са открити нарушения при проверки в мандри, без да се съобщават имената на нарушителите".
Участниците в пресконференцията смятат, че обществото се настройва и му се внушава, че няма по-големи нарушители от млекопреработвателите. "Търговските вериги също носят отговорност. Те натискат млекопреработвателните предприятия за ниски цени. И когато ги попиташ как може да изписват като "сирене" продукт с цена 4 лв. за кг, те казват, че имат декларация от производителя, който твърди, че това е млечен продукт и това им е достатъчно", заяви Димитър Зоров. В Гърция и други държави глобите за онези производители, които влагат растителни мазнини, а не ги обявяват на етикета са 5 млн. евро и затваряне на фирмата, а у нас след толкова установени нарушения в някои фирми има само наложени глоби,. Контролните органи не затвориха нито една фирма до сега. Трябва да има държавна политика и решение за влагането на разсителни мазнини в млечните продукти. В другите държави се вземат такива решения. Иван Грънчаров бе категоричен да се забрани производството на продукти с растителни мазнини или да се наложат мита и допълнителни данъци на производителите им. Така цените на истинските млечни продукти и на имитиращите ще бъдат изравнени. Той също предложи всички млечни продукти да бъдат опаковани и да не се предлага в търговската мрежа, в насипно състояние , млечни продукти.
"Няма картел в изкупните цени на суровото мляко"
Преработвателите опровергаха твърдения на млекопроизводители за картел при мандрите по отношение на изкупните цени на суровото мляко, които продължават да се сриват. Според тях няма как да се говори за картел при 240 мандри в страната. "Освен това изкупните цени в момента са между 40 и 60 ст. на литър мляко в различните региони. Не може при такава разлика да се говори за картел", смята Симеон Присадашки.
"В момента цената на суровото краве мляко не отговаря на себестойността. Но това са реалностите. В България цените на суровото мляко са със 7-8% по-високи от тези в Унгария, с 15% - от прибалтийските републики. Това е така, защото в тези страни има дотации за производителите на качествено сурово мляко. Влияние оказва и ниското ДДС в тези страни, което е 9 % в Румъния, 5 в Германия и т..н. Ако в България има субсидия за литър произведено качествено мляко, то тогава може да бъдем конкурентноспособни. Положението на животновъдите е тежко и не бива да се търсят конфликти. Цената на кравето мляко не отговаря на себестойността му. Държавата трябва да влезе в ролята си и да е безпристрастна както в кортрола, така и в правилното разпределение на средствата за фермерите и да промени ДДС. ", посочи Зоров. Според него тази пазарна ситуация се дължи на свръхпроизводството на мляко в ЕС, на затворения за европейски млечни продукти руски пазар, на по-голямата държавна подкрепа за млекопроизводителите в другите държави, както и на ниската ефективност на българските животновъдни ферми.
