•    34 години „ЕТ „Милица Лазарова - 90“ надгражда
•    Държат на новостите и изискванията на клиентите
•    Родолюбци са и пазят българската традиция

Магдалена Апостолова

НАЧАЛОТО

Млекопреработвателното предприятие ЕТ „Милица Лазарова – 90“ е създадено през 1990 г. от семейство Лазарови, в град Славяново, Плевенска област. В онези години, преди 34, ентусиазмът е голям. Съветват ги и ги подкрепят, работещи в бившата „Сердика“. Идеята е да направят малко предприятие за преработка на мляко. Реализират го с много усилия и работа. Ето и спомените на Милица Лазарова, чиито очи, с цвета на теменужките, започват да искрят и сияят при разказа, за онези времена. „Моят мъж е добър техничар, ремонтира и пригоди машини, за да започнем производството, а то беше с една вана за сирене. Сградата беше стара и се нуждаеше от ремонт. Транспорт нямахме, но наши приятели, пригодиха едно камионче, с което сутрин изкупувахме сурово мляко от региона, а следобяд разкарвахме готовата продукция. За реализиране на идеята се включиха всички роднини. Не стана така, както си мислехме. Дойде и моментът за осъществяване на проект. През 2003 г. ни казаха, че трябва да променим всичко, за да изпълним изискванията и да няма пресичане на пътищата. Теглихме заем и започнахме отначало. Процедурата за изпълнение, тогава, бе по-лека,. През 2005 г. реализирахме проекта, но в този период, тъй като бе много кратък, майсторите работеха дори при минусови температури. Работихме като китайците- денем и нощем, но нещата се получиха. Последваха други предизвикателства – сви се пазарът, започнахме сериозно да търсим други пазари. До 2014 г. нещата вървяха по-добре, отколкото е сега. Увеличихме пазарния периметър, за да компенсираме по-малкия оборот. Продължавахме да се борим с надежда, че нещо ще се промени и производителите ще заемат заслуженото си място в бизнеса и обществото. В този момент очите на Милица, които сияеха с ентусиазъм, загубиха искрите си… Но разказът за последователността и волята за осъществяване на идеята продължи.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА

„Фермата започнахме да строим след 2005г. Цените на суровото мляко се вдигнаха,а конкуренцията за суровина бе голяма и нямаше как да устоим. Започнахме с животновъдството. Взехме 4-5 крави, като в момента имаме 180 крави и 120 телета. За да ги изхранваме, започнахме да обработваме ниви и да си правим сами фураж, като една част от земята е наша, а друга е под аренда.

Последните годините са тежки, температурите високи, реколтата ниска. Преди пълнехме ямата със силаж, но вече сме принудени да купуваме от български производители. Това е благодарение на недалновидната политика, през тези години, от страна на държавата, на съсипаните поливни съоръжения.“ - споделя още Милица Лазарова и сините очи, които сияеха отново загубиха искрите си.

„Дойде и ново предизвикателство. То бе свързано с реализацията на животните.“- споделя госпожа Лазарова. „Животните, които продавахме на кланиците, се изкупуваха на много ниски цени. Семейният съвет заседава и реши, че ще си направим мини кланица и цех за преработка на месото. Трябва да затворим кръга, да знаят хората какво ядат и, че е от нашата ферма. Животните са отгледани с особена грижа и внимание, хранени са от нашите ниви и ливади. Отгледани са от хората от Славяново, а това също има значение. Така изградихме собствено добре оборудвано стопанство, осигуряващо над 70% от суровината за преработка. А при нас за преработка се допуска само суровина, отговаряща на изискванията на регламентите на ЕС. Купуваме овче и козе мляко, от нашия регион, тъй като асортиментът го изисква.“ Продължава своя разказ Милица в битката за оцеляване на една производствена дейност, която изисква много усилия, безсънни нощи и много труд през тези 34 години.

Цялата фамилия работи във фирмата - от децата до внуците. Наемат хора при прибирането на реколтата. В мандрата работят над 30 човека, има си технолог, и лаборант, майстори, а надзорът осъществяват тя и внукът ѝ. С фермата, кланицата и цеха за преработка на месо се занимават съпругът и синът й. Във фермата са ангажирани над 15 работника. Те се грижат за животните, да са нахранени, издоени, а ветеринарен лекар следи здравословния им статус.

ПРОДУКТИТЕ

Продуктовата гама на ЕТ „Милица Лазарова – 90“ е широка, за да бъде оползотворено всичко от млякото. Продуктите, обаче, са традиционни, български, по българска технология, като едно време - българско кисело мляко, българско бяло саламурено сирене, айран, сметана, кашкавал, прясно мляко, краве масло, цедено кисело мляко, извара и други. В цеха за месопреработка се правят месни деликатеси и месни продукти – луканка, суджук, наденица, кебапчета,кюфтета, пастърма, но само от телешко месо, от закланите, от фермата, животни.

НОВИТЕ ИЗИСКВАНИЯ

За да спази европейско законодателство, за да е актуална в своята работа ЕТ „Милица Лазарова“ притежава сертификати за биопроизводство. След направените усилия от страна на екипа на ЕТ "Милица Лазарова 90" и компетентното съдействие на сертифицираща фирма „Био Сертификейшан“ фирмата е удостоена с най- актуалния сертификат за качество ЗНП-/защитено наименование за произход/ за Българско кисело мляко и Българско бяло саламурено сирене, който надгражда и заменя БДС.Защитено наименование за произход е наименование, което идентифицира качество и уникалния български вкус на тези продукти.

Фирмата участва в различни програми и надграждат, като са сменили, по проект, част от машините, за да намалят енергопотреблението и да повишават качеството. Изградили са и използват ефикасно слънчевата енергия, със соларни панели захранват производството.

ДЪРЖАВАТА И РЕГУРЛАЦИИТЕ

Държавата трябва си свърши работата, да подпомага производителите, като нас, категорична е Милица Лазарова. „Процедурите за осъществяване на проекти и програми, дори и за училищните схеми, са тромави, продължителни, административно натоварени с какво ли не. Законодателството непрекъснато се променя, вдигат се такси, променят се изисквания, разходите непрекъснато растат. Осигурителните вноски, цените на горивата, токът, опаковки и всички консумативи непрекъснато се увеличават.Това е се отразява на цените на продуктите ни и на реализацията им, а. потреблението намалява. Няма кампании за подкрепа на българските производители, няма държавна политика за подкрепа и популяризиране на млечните продукти. Примерно не са отделени имитиращите продукти и вносните, за да се ориентират потребителите кое е българско. Вносните продукти са заедно с нашите,а контролът в търговската мрежа е занижен. Така няма как българското да бъде подкрепено, да се купува, да има добавена стойност. МЗХ трябва да помисли колко ферми в страната са био и има ли откъде да се купи сурово мляко .“ Споделя с разочарование госпожа Лазарова. 

БЪДЕЩЕТО И РАЗВИТИЕТО

„Целта ни е да подобрим качеството, да внедрим нови продукти. Произвеждаме единствено и само качествени продукти. Очакванията към МЗХ и държавата остават -да подадат ръка на производителите, за да могат да се стабилизират и да бъдат уверени през следващите години, за да се справят с конкуренцията, която ни залива от външния пазар.

Сърцето и душата на фамилията пълнят внуците и правнуците. Когато разказва за тях, сините й очи отново засияват, пълнят се с искрите и разпалват огъня на радостта, щастието, вярата и надеждата, че всичко ще тръгне към по-добро.

Магдалена Апостолова